Тракийски култов комплекс „ХАСАРА” („Градът на слънцето”) при село Ангел Войвода
Сред множеството мегалитни паметници в Община Минерални бани, тракийският култов комплекс край с. Ангел войвода заема особено място.
Древното светилище – едно от най-големите в България, е със статут на паметник на културата от национално значение и в момента се проучва чрез археологически разкопки.
Комплексът се намира върху скалист връх‚ известен под името Асара. По билото му е оставила следи мощна крепостна стена, а по скалите са издълбани над 50 (култови) ниши.
При подхода към височината е оформен скален басейн с трапецовидна форма и заоблени ъгли – вероятно съоръжението е служило за жертвеник.
В най-високата част, на три зъбера, са изсечени култови съоръжения.
Върху най-източното е оформен гроб, до който водят пет стъпала. Шарапаните, както на Перперикон, така и на други места в Източните Родопи са каменни корита, които са свързани с ритуалите на траките, още от времето на късно-бронзовата и ранно желязната епоха.
Има регистрирани стотици такива, като всички те са с различна форма и големина.
Откритата шарапана е дълга почти 6 метра, но липсва дълбочина. Необходимо е да бъдат направени още разкопки, за да се установи за какво е била предназначена.
В момента се проучват шест подобекта в източната част на върха, където е разположена крепостта и старото тракийско светилище.
Единият от тях е източното трасе на крепостната стена, която е пряко свързано с най-важния акцент на археологическия комплекс – скалната гробница.
Тази година бе разкрит и скалния проход, който води към светилището от южната страна. Това е сечено в скалите стълбище, много наподобяващо това на Перперикон.
В него по-късно е бил изграден най-вероятно един от входовете на крепостта. Това е кула-вход, която е била на дървени греди и е доста интересна като архитектурна конструкция.
Древен гроб с части от скелет също бе открит от археолозите.
Гробът е доста дълъг, но за съжаление ограбен сподели първите си впечатления младият археолог от София Николай Гюров.
Той е изсечен в скалите между саркофага и християнската църква разкрита миналата година в Града на Слънцето.
След като разкриха каменните надгробни плочи археолозите намериха остатъци от череп и малко кости – част от лопатката и бедрените кости. Предполага се че, гробът е на духовно лице.
За по-късния римски и античен период, ние вече можем да твърдим, че крепостта на „Хасара” над село Ангел войвода в община Минерални бани е била изградена някъде в края на 4-ти и началото на 5-ти век.
Нейния най-силен период на съществуване е бил по време на така силно изявената и добре документирана исторически дейност на император Юстиниан.
Той управлява Източната римска империя през 6-ти век и е един от най-великите източноримски императори.
Реално по време на неговото управление за последен път в границите на днешна България се изгражда една много силна отбранителна система, която започва още от река Дунав, втората отбранителна линия е по Стара планина, а третата е именно тук, в Родопите. И крепостта „Хасара” край Ангел войвода е третата подобна крепост в района, която е свързана с фортификационната дейност на Юстиниан.
Тук е единият център, крепостта край Пчеларово, която се намира на около двайсетина километра, също е свързана с тази отбранителна линия, а най-голямата крепост в района естествено е Перперикон, който има и пряка видимост с тази крепост, която проучваме тук, на „Хасара”.
От предримския и от тракийския период определено тук става въпрос най-вероятно за светилище, подобно на това на Татул, тъй като скалната пирамида, която имаме на върха със саркофагоподобното ложе е единствения точен аналог на двукамерната скална гробница на Татул.
Най-вероятно, както още преди десетки години проф. Венедиков изказа тази хипотеза, по-късно тя се доказа и при разкопките на проф. Овчаров на Татул, става въпрос за хероизация, т.е за почитането на незнайни тракийски владетели, които след смъртта им са били обожествявани.
За тези тракийски вярвания, ние вече знаем много и това е едно поредно археологическо свидетелство в подкрепа на тази хипотеза, изказани от най-видните траколози в нашата археологическа историческа наука.