Градът на Слънцето в Минерални бани ще стане втори Перперикон
Светилището до село Ангел войвода, добило известност като „Градът на Слънцето“ в община Минерални бани обещава да стане втори Перперикон. Вече две години доц. Здравко Димитров разкрива много интересно тракийско светилище, което е било в системата на уникалната цивилизация на скалните хора в Източните Родопи. То се намира край село Ангел войвода в непосредствена близост до курорта Минерални бани.
Често наричат този обект „Град на Слънцето”, защото на самия връх има изсечен в скалите скален гроб, подобен на този в прочутото светилище на Орфей край село Татул. Още преди началото на разкопките през 2016 г. това място бе известно с многобройните издялани в каменния масив трапецовидни ниши и с уникалния скален Слънчев часовник. Първите са характерни единствено за Източните Родопи, а комплекса и светилището край село Ангел войвода е един от най-големите със своите 54 регистрирани единици. Предполага се, че нишите са свързани с тракийския култ към Слънцето и с погребалните обичаи. Много интересен е бил и скалния часовник, но преди няколко години той е варварски разрушен при иманярски набези. Но разкопките на доцент Димитров хвърлят нова светлина върху историята на свещеното място. Оказва се, че неговата хронология е много близка до тази на Перперикон, чийто хълм дори се вижда на 15 км по права линия. Голямото светилище се появява преди повече от 3 000 години на финала на бронзовата епоха и в началото на ранножелязната епоха. Скалните комплекси са разхвърляни на площ от стотина декара. Култовите практики продължават и през античността, откогато датира малък храм, разкрит през 2017 г. Те не прекъсват и след приемането на християнството. През 5-ти век, непосредствено до тракийския скален гроб е построена еднокорабна църква, край която има и няколко християнски погребения. Намерен е и бронзов кръст, датиран от същото време. Пак през 5-6 век на стратегическия хълм е издигната мощна крепост. Тя е бранела Византийската империя в една система с близкия Перперикон. Разположена е на площ от 7-8 декара, а стените й са дебели 2,5 метра, при евентуална височина от 6-7 метра. През 2017 г. е разкрита входната кула, порта и издялано в скалите водохранилище.