• Slide-1
  • Slide-2
  • Slide-3
  • Slide-4
  • Slide-5
  • Slide-6
  История и култура

6343, с. Минерални бани,
бул. "Васил Левски", №3
Община Минерални бани

Телефон:
(03722) 20-20
min_bani@abv.bg

GPS
N 41° 93' 22.26"
E 25° 34' 93.21"




  История и култура


КУЛТУРНО- ИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ
НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА МИНЕРАЛНИ БАНИ

   Крепост „Свети Дух”

Крепостта “Свети Дух” се намира в рамките на селището Минерални бани и е добре запазена. Тя има форма на неправилен многоъгълник. Крепостните стени следват очертанията на терена, дебели са 2м, високи са 3,5м и заграждат около 2 дка пространство. Разкопките проведени през 1966-1970г. разкриват два входа от южната страна и две потерни (малки врати) на западната и източната страни, които през Средновековието са зазидани. Установено е, че крепостта е съществувала от II век до XIV век и е служила за отбрана на селището, възникнало през II век около минералните извори.

Крепост „Свети Дух”
Крепост „Свети Дух”
Крепост „Свети Дух”

         

   Стъпката на Богородица

Следа от римската епоха е запазената и до днес забележителност, известна като “Стъпката”, която е изсечена в естествена скала. Тя се намира на 5м. от първия минерален извор, дълга е 2м., дълбока 1м. и широка 0,75м. Според историците това е старинен саркофаг, а местното население

Стъпката на Богородица
Стъпката на Богородица

е създало легенда  легенда за Богородица и за нейната “чудодейна стъпка”, затова и християни мюсюлмани почитат това и свято място и оставят конец или парче от дрехата си за здраве и щастие.

 

   Шарапани

Шарапаните (винарски камък "Шарап таш") са скални вдлъбнатини, направени от хората преди 2600-2800 години. Археологически разкопки датират тези находки около VIII-VI в.пр.н.е. Това са изкуствено направени вдлъбнатини в скалите с дълбочина 20-70 см. И диаметър 50-180 см. Всяка шарапана се състои от две нееднакви басейнчета с наклонен под и открито или закрито каналче. Името шарапана идва от турската дума шарап и означава вино. Това показва, че в тях обитателите на тези места са преработвали грозде за вино. Счита се, че шарапаните са свързани с култа към бог Дионисий. Винарски камък "Шарап таш" има в местностите Кара кая, Гарваница, Пожарището, Аврамов камък.

Шарапани
Шарапани

    

  

Тракийски култов комплекс Алтън тепе при село Ангел Войвода, община Минерални бани

Тракийски култов комплекс край село Ангел войвода

Тракийската, късноантична и средновековна крепост Алтън тепе, се намира южно от Харманлийска река в местността "Комбурларско кале", непосредствено северозападно над селото, на висок скалист дял на източните Родопи, издължен в посока североизток-югозапад.
Крепостта Алтън тепе заема средния, най- висок скалист дял на този рид. Тя е достъпна от към запад, където се вижда разсипана преградна стена от суха зидария, дебела до 2.2 м, която е заграждала западната и северната част на височината (площ около 5 дка). От другите страни останки от крепостните стени не личат, но от юг и изток склоновете са естествено непристъпни– стръмни и увенчани с големи скали. Входа е от южния край– м/у две закръглени от ерозията скали, по които има два реди срещуположни трапецовидни ниши. Вътре в крепостта има сравнително добре запазен тракийски култово погребален комплекс от типът на Татул, Малко градище, Кралево и др.

Тракийски култов комплекс край село Ангел войвода На най- високата точка, в скала от вулканична туфа са изсечени гробница и светилище, в което са открити монети от елинистическата и римската епохи. Последното е свидетелство за използването на светилището от траките и в началото на н.е.

Освен камъни от крепостните стени, които образуват насипи по склоновете към селото, има и купчини от строителна керамика, резултат от иманярските разкопавания. Открива се оскъдна тракийска, ранновизантийска и средновековна керамика.

Камъни с полепнал по тях хоросан (бял и червен) подсказват за постройките от н.е., но крепостните стени, които могат да се видят по повърхността са само суха зидария. Последното не изключва произхода им и от първите векове на н.е., та даже и по- късно. Подобни случай вече са установени в Родопите, един от който е крепостта Калето, на Градището при с. Черна могила.

Тракийски култов комплекс край село Ангел войводаВ североизточния край, зад втора седловина, се намира „Малкия Хасар“, също със следи от укрепяване, трапецовидни ниши по стените и битова керамика от ранножелязната епоха, античността и средновековието. Под Хисара, от южната страна, се виждат разсечени от съвременни изкопи, пещи, градени с тухли. В подножието на рида, източно от селото, на около 300 м от реката, има средновековен християнски некропол. от иманяри тук са открити гробове, оградени и покрити с каменни плочи, в които са намерени стъклени гривни. В дописка от края на 30-те години има сведения за Кумбурларското кале – за разхвърляни дялани камъни, керамика и щерни за вода. В източното подножие на Хасара имало галерии със стари разработки, сгур и пещи за топене на олово.
Тракийската крепост Алтън тепе се намира на 2 км. северозападно от с. Ангел Войвода общ. Мин. Бани. Надморска височина: 609 m GPS координати: 41°49’59” С.Ш. и 25°15’44” И.Д.

Източници и автори: Аладжов, Д. Прочути, забравени, неизвестни крепости от Хасковския край. Хасково, 2001

Тракийският култов комплекс при село Ангел Войвода (област Хасково) е разположен в подножието на Източнородопския дял Мечковец, в границите на община Минерални бани, Хасковска област. На около два километра северозападно от него, се издига височината „Асара”, с най-висока точка над морското равнище 610 м. Тук се намира един от най-големите тракийски култово-погребални комплекси в Източните Родопи.

Обектът не е проучван чрез археологически разкопки и понастоящем е малко известен. Първите сведения за него намираме в периодичния печат от 30-те години на миналия век, когато във вестник “Ардинска дума” е поместена статията на Н. Иванов “Кумбурларкалеси”. През 80-те и 90-те години са проведени теренни проучвания от археолози от Исторически музей – Хасково, Националния институт за паметниците на културата и Института по тракология при БАН. Светилището е със статут на паметник на културата от национално значение. До 90-те години на миналия век комплексът бе отлично запазен. В последствие, в резултат на иманярски разкопки и вандалски посегателства, част от неговите елементи са изцяло или частично разрушени.

Тракийски култов комплекс край село Ангел войводаНапълно е унищожен първият елемент от комплекса, който някога посрещаше посетителите в южното подножие на върха — масивен скален блок със заравнена горна повърхност, наклонена на изток под ъгъл около 450. Върху нея личеше изсечена окръжност с диаметър 1,62 м, разделена от три успоредни жлеба, ориентирани в посока север – юг. В центъра и се виждаше отвор с диаметър 2 см. предназначен за поставяне на ос, каквато има при слънчевите часовници. Подобни съоръжения през античността са се използвали не само за отчитане на текущото време, но и за регистриране на пролетното и есенното равноденствие. Тези моменти от календара били от особено значение за предците ни още от най-дълбока древност и се съпровождали от пищни ритуали, посветени на възраждащата се природа, плодородието и земеделието. Едва ли мястото на този, да го наречем условно „уред”, е случайно избрано.Обширната поляна в подножието на комплекса е била в състояние да поеме многобройните поклонници, пристигнали за участие в ритуала. Вероятно тук жреците са възвестявали за настъпването на тържествения момент, след което процесията е потегляла към върха, където са се извършвали съответните жертвоприношения и са се поднасяли дарове към боговете. Останалите елементи от култовия комплекс са разположени в южната част на билото, където се издигат няколко скални масива. Върху отвесните скали се виждат множество каменни ниши, някои от които са недовършени. В преобладаващата си част те са трапецовидни, но има и такива с полукръгъл свод. На най-високата част на скалите върху три зъбера са изсечени три култови съоръжения, разположени едно до друго в линия от изток на запад. Основите на първите две са оформени по идентичен начин. От северната им страна има по три големи и две по-малки стъпала, водещи към върха им. Над последните са вдълбани плитки канали, които опасват скалите и водят към подножието им. При третото стъпалата са две. Върху най-източното съоръжение е изсечен гроб. Той е с правоъгълен план. Тракийски култов комплекс край село Ангел войводаОриентиран е в посока изток – запад. В горната му част е оформен жлеб за покривна плоча. Едва ли някога ще разберем, дали това е гроб на реално съществувала личност или кенотаф – символичен гроб. В непосредствена близост, в подножието на скалата е врязан голям, неправилен четириъгълник, в центъра на който има полусферична вдлъбнатина. Възможно е той да символизира вратата (прехода) към отвъдното. Върховете на другите два зъбера са разрушени, поради което не може да се установи, дали и тук не е имало гробове, подобни на гореописания, или култови площадки, предназначени за ритуални действия.Траките обожествявали починалите си владетели. Затова гробниците им се превръщали в хероони – своеобразни светилища, в които периодично се извършвали ритуали в тяхна чест. Хероонът обаче би могъл да бъде и под открито небе. Дали култовият комплекс при село Ангел войвода е свързан с тракийските погребални практики, поне за сега остава да гадаем. Възможна е обаче поне още една версия. Ако интерпретацията на гореописаното, сега унищожено съоръжение, като средство за регистриране на равноденствията е правилна, светилището би могло да е посветено на божество, свързано с идеята за вечно възраждащата се природа и плодородието. Впрочем, въпреки че е по популярен като бог на виното, Дионис е именно такъв бог. Разбира се не е изключено и съчетанието на тези две версии.

Тракийски култов комплекс край село Ангел войводаНа изток от описаните съоръжения скалният масив огражда площадка с правоъгълна форма. Тя е отворена изцяло на юг, а от изток, запад и частично от север е ограничена от вертикални откоси. В североизточния ъгъл има проход, широк около 1,50 м, който извежда към билото на височината. Отвесните скали на изток и запад са допълнително заравнени. По тях са изсечени каменни ниши, разположени в хоризонтални редици. Скалата, която частично огражда площадката от север, е неравна, видимо изкуствено обрушена, със значително по-светъл цвят, свидетелстващ, че откъртването на части от нея е станало в по-ново време. Тук до скоро личаха очертанията на една малка ниша. По сведения на местното население, в началото на миналия век, пастири открили в подножието и камък с изображение на “крака на кон и глава на вълк”. За съжаление фрагментът е загубен. Неизвестно е какви са били размерите му и не е ясно дали гореспоменатото изображение е било изсечено директно върху умишлено окъртената северна стена, или е представлявало част от оброчен релеф. Що се отнася до упоменатите крака на кон и „вълча глава”, най-вероятно е релефът да е изобразявал Тракийския конник /Херос/, придружаван от куче, един много разпространен сюжет в Древна Тракия. В случай, че тези сведения са верни, може да се предположи, че ограденото от скалите пространство е представлявало светилище, на Хероса. Ако откритото изображение е било изсечено върху скалата, ограждаща пространството от север, то е напълно възможно тя да е разрушена тенденциозно в по-късния ранно-християнски период. На около 80 м северно от скалния гроб, върху скален блок с елипсовидна форма, е издълбан плитък кръг с дълбочина около 0,15 м и диаметър около 1,20 м. Стените му са частично окъртени. Разположен е по склона на височината, под наклон около 450 на изток. Предназначението му е неясно. Ако се съди по наклона, следите от всичания във вътрешността му и посоката в която е ориентирано, напълно вероятно е това да е още едно средство за наблюдение и регистриране на сезоните, подобно на унищоженото в подножието на височината. Върху равна скална площадка при подхода към върха е оформен скален басейн. Той има трапецовидна форма със заоблени ъгли. Ориентиран е в посока изток – запад. Дължината му е 4, 42 м, широчината на изток - 0,61 м, а на запад – 0,98 м.Тракийски култов комплекс край село Ангел войвода Стените му са частично окъртени, но в най – запазения участък, дълбочината му е 0,22 м. Около него в скалата са издълбани правоъгълни гнезда за вертикално поставени греди, предназначени да носят покривна конструкция. Най-вероятно е съоръжението да е служило като жертвеник. Билото на върха, сега обрасло с гора, е било укрепено с крепостна стена. Тя е строена от ломен камък без хоросан. Подобна техника на строеж е характерна за голям брой източнородопски крепости от късната античност. Дебелината на стената е 2,20 м. Следи от нея са запазени само в западния и северния сектор на крепостта. Южният и източният сектор са били естествено защитени от големия наклон на терена, както и от скалните масиви, издигащи се там. Пръснатите по склоновете ломени камъни подсказват, че тук са били допълнително укрепени само някои по-уязвими участъци. Входът на крепостта най-вероятно е бил от юг - през унищоженото след приемането на християнството тракийско светилище. Откритият по време на теренните обхождания подемен материал е съставен изключително от керамични фрагменти. Сред тях преобладават тези от късната античност (ІV – VІ в.). Намерени са само няколко фрагмента от ранножелязната (ХІІ – VІ в. пр. Хр.) епоха, както и неголям брой от периода ІІ – ІV и ХІ – ХІV в. Има сведения, че тук са открити тетрадрахми на остров Тасос, ауреус на император Август и сестерция на император Траян, както и две бронзови фибули, които се датират в ІV – ІІІ в. пр. Хр. На базата на известния досега материал можем да очертаем най-общо хронологията на светилището и крепостта: Първият етап е свързан с възникването на култовия комплекс, чието начало можем да търсим най-общо в ранножелязната епоха. Оскъдният материал от този период не дава възможност за по-прецизна датировка. През късножелязната епоха (VІ – І в. пр. Хр.) светилището видимо е продължило своя живот. Доказателства за това са посочените по-горе фибули, както и тетрадрахмите на Тасос.Откритите тук римски монети, и керамични фрагменти от периода ІІ – ІV в., са свидетелство за това, че височината е била обитавана и през периода на римското владичество. Тракийски култов комплекс край село Ангел войводаАко сведенията за открития фрагмент от релеф на Хероса са верни, то трябва да приемем, че светилището е функционирало до късната античност, когато вероятно е било разрушено във връзка с разпространението на християнския култ.Втория етап трябва да търсим в периода ІV – VІ в., когато е построена крепостта. Наличието на голямо количество строителна керамика в ограденото от крепостните стени пространство, както и откритите пещи за изработването на такава в подножието на височината, говорят за наличието на солидни постройки от този период. Вероятно след VІ век крепостта е напусната и разрушена. Първите по-късни следи от живот, колкото и оскъдни да са те, се датират в периода ХІ – ХІV в. Християнският некропол в подножието на височината е още едно доказателство, че животът тук е продължил до падането на района под османско владичество.

Тракийски култов комплекс край село Ангел войводаСкалните култови центрове в Източните Родопи са едни от най-атрактивните и най-интересните от гледна точка на науката археологически паметници по българските земи. Разположени като правило в чудно красиви местности, на височини от които се откриват прекрасни панорами, те са едни от най-перспективните обекти за културен туризъм. Това са комплекси, съставени от до голяма степен универсални съоръжения – ниши, стълбища, скални гробове или по-монументални гробници, басейни, жертвеници и др. При всеки един от тези обекти обаче има и отделни специфични особености, отразяващи конкретни елементи от тракийските вярвания. В съчетание с природните дадености те придават на паметника посвоему уникален характер. Традиционно ги определяме като тракийски и това е вярно дотолкова, доколкото траките са тези, които първи започват изграждането им и утвърждават възприятието за свещения характер на дадена местност. Интересно е да се отбележи обаче, че почитта към тях не угасва с времето. Като правило тя се пренася през вековете и хилядолетията, през различни религиозни вярвания и обичаи, за да достигне до наши дни. По време на ранното християнство, някои от старите, езически култови елементи на светилищата са унищожени, но до тях се изграждат други, характерни за новата религия. В античните светилища се строят християнски базилики или параклиси, тракийските скални гробници се превръщат в килии за монаси отшелници, но почитта на местното население към светите места се запазва, независимо от етническата му специфика и религиозни представи.

 

  

Крепост вр. Купена / Върга / Латницата

Крепост вр. КупенаТракийска, късноантична и средновековна крепост вр. Купена / Върга / Латницата с. Сърница общ. Мин. бани се намира на едноименния връх, на 2.67 км северозападно по права линия от центъра на село Сърница.Стените на крепостта са изградени от ломен камък, споен с бял хоросан. Останки от крепостната стена се виждат само в северната част на билото.

Източници: Аладжов, Д. Прочути, забравени, неизвестни крепости от Хасковския край. Хасково, 2001
Крепост вр. Купена

 

Крепост вр. Купена

 

  

Тракийска крепост на вр. "Орлови скали"

Тракийската крепост от новожелязната епоха се намира в местността "Орлови скали", на 3 км западно по права линия от центъра на село Сърница. Скалния комплекс е комплекс от интересни и величествени скали, някои от които достигат 30- 40 м. височина. Това е скален феномен, наподобяващ средновековен замък със здрави кули. Два скални откоса м/у скалите (Доган кая- Орлови скали) естествено защитават пространство от около 1.5 дка, допълнително преградено от крепостна стена от ломен камък, без спойка. Керамиката по повърхността е от 2-рата половина на I хил.пр.н.е. Според сведенията на местни хора и туристи от Хасково, в района на Доган кая са намерени средновековни гробове.

Тракийската крепост на вр."Орлови скали" се намира на 3 км. западно от с. Сърница общ. Мин. Бани. Надморска височина: 567 m GPS координати: 41°52’04” С.Ш. и 25°15’19” И.Д.

Тракийска крепост на вр. „Орлови скали”
Тракийска крепост на вр. „Орлови скали”
Тракийска крепост на вр. „Орлови скали”

ОРЛОВА СКАЛА Категория: Природна забележителност Местоположение: с. Сърница, Община: Минерални бани, Област: Хасково, РИОСВ: Хасково

Тракийска крепост на вр. „Орлови скали”
Тракийска крепост на вр. „Орлови скали”
Тракийска крепост на вр. „Орлови скали”

 

  

Голямото градище с. Горно Брястово

Тракийска крепост „Голямото градище” с. Горно Брястово общ. Мин. бани

Голямото градище с. Горно БрястовоКрепостта Голямото градище се намира на едноименния връх, на 1.73 км северозападно по права линия от центъра на село Горно Брястово. На върха на градището са запазени, разрушени на места почти до земята, оградните стени на елипсовидна крепост, дебели от 2.2 до 2.8 м, изградени от ломени камъни без спойка. Ограденото пространство има размери около 150х50 м, площ около 5-6 дка. От периферията към центъра на крепостта вървят още два зида, вероятно оформящи цитаделата. по северните най– достъпни склонове на височината са били изградени още 4 почти успоредни стени, отстоящи от 30 до 50 метра една от друга,сега запазени на височина от 1 до 3 м. Те са градени от големи необработени камъни, някой дълги и широки над 1 до 1.5–2 м. Следи от подобни допълнителни зидове според Д. Цончев е имало и по северозападните склонове на височината. Керамиката по повърхността е от I хил.пр.н.е.

Източници: Аладжов, Д. Прочути, забравени, неизвестни крепости от Хасковския край. Хасково, 2001

Голямото градище с. Горно Брястово
Голямото градище с. Горно Брястово

 

  

Калето с. Сърница

Калето с. СърницаТракийската, късноантична и средновековна крепост Калето се намира на едноименния връх, на 2.75 км северно по права линия от центъра на село Сърница.

Крепостната стена градена от ломени камъни без спойка на места включва стърчащите скали, конструктивно свързани със стената. Заградената площ е близо 2 дка.

В по- ниския северен край на крепостта цитаделата е отделена с допълнителна напречна стена.

По повърхността се намират керамични фрагменти от началото и от втората половина на I хил.пр.н. е., както и от римската епоха и средновековието.

Калето с. СърницаТук е намерена и римската военна диплома от император Елагабал (221 г.), съхранявана във Виенския музей.

Тракийската крепост Калето се намира на 2,5 км северно от с. Сърница, на едноименния връх с. Сърница общ. Мин. Бани.

Източници: Аладжов, Д. Прочути, забравени, неизвестни крепости от Хасковския край. Хасково, 2001


  Търсене в сайта

Mineralnibani.bg
  Фотогалерия

  Бюджет
  Проекти

  Отчет за дейността
  Интервю с кмета
  Благодарствени писма
  МИГ
2015 - 2017 © Municipality of Mineralni bani, All Rights Reserved. Web design