Главно меню

6343, с. Минерални бани,
бул. "Васил Левски", №3
Община Минерални бани

Телефон:
(03722) 20-20
min_bani@abv.bg



  Терариум
  Чифте баня
  Екопътеки

GPS
N 41° 93' 22.26"
E 25° 34' 93.21"




  Новини
Здравко Димитров: Сечено в скалите стълбище е водело до Града на Слънцето
03 Август 2017

  [Още снимки]

- Кои са най-новите моменти при разкопките в Града на Слънцето над село Ангел войвода?

- Вече приключва първият месец от разкопките в местността „Хасара” над село Ангел войвода, така че можем да дадем някакви предварителни първи данни и резултати, които постигнахме. Тази година ние за първи път правим едни наистина широкомащабни разкопки, които ще продължат приблизително два месеца. Проучването отново е финансирано от община Минерални бани и целта този път е да се разкрият повече от основните акценти на археологическия комплекс, който буквално преди една седмица бе обявен за археологическа ценност с национално значение, благодарение дейността на Междуведомствената комисия към Министерството на културата. Така, че този важен не само за община Минерални бани, а за цяла България археологически обект в момента се проучва на шест отделни сектора.

- Бихте ли ни разяснили по-подробно кои са тези сектори?

- Като казвам шест отделни сектора имам предвид шест подобекта в източната част на върха, където е разположена крепостта и старото тракийско светилище. Тези подобекти са Северната крепостна стена, където имаме една доста добра запазеност на крепостния зид. В момента буквално зад нас се проучва източното трасе на крепостната стена, пряко свързано с най-важния акцент на археологическия комплекс – скалната гробница.
Буквално преди няколко дни успяхме да разкрием и скалния проход, който води към светилището от южната страна. Това е сечено в скалите стълбище, много наподобяващо това на Перперикон. В него по-късно е бил изграден най-вероятно един от входовете на крепостта. Това е кула-вход, която е била на дървени греди и е доста интересна като архитектурна конструкция. И освен тези три сектора за които ви споменах, ние вече успяхме да разкрием най-голямата шарапана в този район, която беше буквално загубена в гъстите гори, покрили хълма. Скалните ниши, които са общо 17 на брой са изключително атрактивни и много важни за изследването на комплекса, както и големия скален олтар, който се намира в близост до скалните ниши.
Последният обект над който работим и смятаме също така до края на разкопките, че ще можем да проучим е щерната – водохранилището, което се намира буквално в центъра на крепостта и е от времето на късната античност.

- А шарапаната, за която споменахте за какво е била използвана, има различни теории за тях?

- За тези комплекси има изключително много спорове. Те са една загадка и пълна мистерия в Източните Родопи. Има регистрирани стотици такива, но всички са с различна форма. Условно, те се наричат шарапани по тези две турски думи – шарап и тач, които означават място за мачкане на грозде. Това навежда на мисълта, че тези каменни образования са използвани за производството на вино, но много от тях са по-ранни. Шарапаните, както на Перперикон, така и на други места в Източните Родопи реално са едни каменни корита, за които предполагаме, че са свързани с ритуалите на траките, още от времето на късно-бронзовата и ранно желязната епоха, а защо не и по-рано. А случая тук, на Ангел войвода е много по-интересен, тъй като шарапаната е доста дълга – почти 6 метра, а нейната дълбочина е много малка. Това не дава реално никаква функционална възможност в нея да са били смачквани тези гроздови плодове, така, че да се произвежда вино. Това е едно корито, изсечено в скалата. В момента ние ще направим разкопки и около него с идеята да установим за какво е било предназначено то. Най-важното е дали ще можем да намерим археологически материали около шарапаната, тъй като наистина нямаме представа за какви точно ритуали са използвани и каква точно хронология имат тези съоръжения.

- А стълбището, което води към входа на крепостта доколко е аналогично с това на Перперикон?

- Това, което разкриваме тук, на Ангел войвода е с много интересна форма. Към него има подстъп, нещо като вход, който е в скалния перваз и освен една пълна и точна документация, ние трябва да се помъчим да намерим ако имаме този шанс и находки в близост до това съоръжение и да преценим дали то е било от късната античност, от по-късен период или пък започва да се изгражда и да функционира още в тракийски времена.

- А могат ли на този етап да се свържат тези разкопки с някои имена, примерно на владетели или богове?

- От предримския и от тракийския период определено тук става въпрос най-вероятно за светилище, подобно на това на Татул, тъй като скалната пирамида, която имаме на върха със саркофагоподобното ложе е единствения точен аналог на двукамерната скална гробница на Татул. Най-вероятно, както още преди десетки години проф. Венедиков изказа тази хипотеза, по-късно тя се доказа и при разкопките на проф. Овчаров на Татул, става въпрос за хероизация, т.е; за почитането на незнайни тракийски владетели, които след смъртта им са били обожествявани. За тези тракийски вярвания, ние вече знаем много и това е едно поредно археологическо свидетелство в подкрепа на тази хипотеза, изказани от най-видните траколози в нашата археологическа историческа наука. Но за по-късния римски и античен период, ние вече можем да твърдим, че крепостта на „Хасара” е била изградена някъде в края на 4-ти и началото на 5-ти век. Нейния най-силен период на съществуване е бил по време на така силно изявената и добре документирана исторически дейност на император Юстиниан. Той управлява Източната римска империя през 6-ти век и е един от най-великите източноримски императори. Реално по време на неговото управление за последен път в границите на днешна България се изгражда една много силна отбранителна система, която започва още от река Дунав, втората отбранителна линия е по Стара планина, а третата е именно тук, в Родопите. И крепостта „Хасара” край Ангел войвода е третата подобна крепост в района, която е свързана с фортификационната дейност на Юстиниан. Тук е единият център, крепостта край Пчеларово, която се намира на около двайсетина километра, също е свързана с тази отбранителна линия, а най-голямата крепост в района естествено е Перперикон, който има и пряка видимост с тази крепост, която проучваме тук, на „Хасара”.

- Проф. Николай Овчаров точно преди една година свърза мястото с толкова дълго търсения Град на Слънцето в Източните Родопи, това потвърждава ли се вече?

- Ами тази хипотеза е отнесена по-скоро към предримския период, за това, което говорихме в началото, за тракийското светилище. Определено имаме нови данни в подкрепа на тази хипотеза, тъй като всичките скални ниши и съоръжения, включително и тази голяма шарапана са насочени буквално към Слънцето. Те са на южния склон и гледат именно на юг, така че би могло наистина да се говори за нещо подобно.

- Мястото е труднодостъпно, би ли могло да се направи така, че до него да достигат по-лесно хората, които желаят да го посетят и разгледат, имам предвид туристите?

- Именно това е един от основните проблеми, че както всички източнородопски обекти, той е доста труден за работа. Гористата местност и силно денивелирания терен пораждат нуждата от много сериозна техника, с която да се качват и археологическия екип и работниците до върха. Реално за туристите това не би представлявало проблем, ако в бъдеще успеем и ние като археологически екип ще направим тези податки, и разбира се архитектурното бюро, което работи с нас към община Минерални бани. Ако бъде изградена малка отсечка, един малък път от около 1 километър от село Ангел войвода до подножието на „Хасара”. Така беше преди години и на Перперикон, веднага след като се изгради пътя до паркинга нещата вървят далеч по-добре. Така, че и тук се надявам в близките години да има възможност да има път, който да направи обекта по-лесно достъпен за обикновените туристи до подножието на самата крепост, откъдето до върха и до археологическите разкопки просто ще бъде една приятна разходка от 20-30 минути из гората.

- Виждам, че при вас работят доста млади хора, лесно ли намирате хора, които да участват в разкопките?

- Това е другия проблем, тъй като в селата наоколо остават все по-малко хора в трудоспособна възраст и в момента тези 25 работници, с които ние действаме са основно много млади хора или пък 18-годишни. Имаме и такива, които са пенсионери, така че възможността да се намери работна ръка тук е все по-малка. Разбира се, правим каквото можем. За самите села наоколо – Ангел войвода, Боян Ботево, Караманци това е една добра възможност да има някаква заетост в рамките на два месеца, при това всяка година, тъй като основната идея е разкопките на Ангел войвода да бъдат ежегодни в продължение на няколко години.

- А днес тук сте осигурили и дрон, който да снима, разбирам, че това не е за първи път. Какво ви показаха досега снимките от дрона?

- Снимките от дрона или така нареченото аерофото заснемане е изключително важно на археологически разкопки. През миналата година те ни показаха къде са най-големите и най-важни скални ниши, тъй като нямаше начин как да стигнем до тях през гората. Буквално ги видяхме, когато вдигнахме дрона и успяхме да ги заснемем от въздуха. Те се оказаха на 50 метра по права линия от източната крепостна стена. Значи работата с дрона при тези условия е направо безценна.

- Нишите са другото мистично явление в Родопите, вие какво мислите за тях?

- За нишите има десетки хипотези, бих казал от доста логични и реални до напълно налудничави, така че това са поредните мистични изяви на тракийската скална култура, така характерна за Източните Родопи и Сакар планина. Какво да ви кажа, моята идея, защото аз все повече разсъждавам по този въпрос, е че те биха могли да са дори от римската епоха. Тяхната хронология засега не е уточнена, знаем, че светилището тук функционира и като материали – керамика, която се открива и като аналогия с другите Родопски обекти от епохата на късното желязо, чак до римската епоха и до християнизацията. Но нишите на Ангел войвода са толкова големи и добре оформени и дълбоки с такива сериозни сечива, че според мен дори не е проблем те да се датират и до по-късна епоха бронзовата и ранножелязната, така че ако говорим за хронология, тази тракийска скална традиция би могла да продължава чак и до римската императорска епоха.


        

Прочитания: 74 пъти


  Търсене в сайта

Mineralnibani.bg
  Фестивал
  Фотогалерия

  Бюджет
  Проекти

  Отчет за дейността
  Интервю с кмета
  Благодарствени писма
  МИГ
2015 - 2017 © Municipality of Mineralni bani, All Rights Reserved. Web design